Да се зароди любовта,
никога не е твърде късно –
озарява те като сиянието
на звездата, която съзерцаваш,
а звездите в сърцето –
та те са безбройни,
щом се зароди любовта,
любовта…
Тя е досущ като дете,
нуждаещо се от грижи,
затова бъди близо до нея
и я дарявай с топлина,
приготви ѝ най-добрия път,
по който да върви,
щом се зароди любовта,
любовта…
Тя е буцата в гърлото,
още щом се зароди, до мига, в който полети.
Какво по-ясно има от небе,
надвило хиляди бури?
Какво по-хубаво от това,
ако сега изпитвам същото към теб?
Ще те превърна в свое продължение,
ще те превърна в най-висшия смисъл;
ще сторя и повече –
ще направя всичко онова, което желаеш ти.
Да, ти.
Толкова много ти харесва
това чувство да споделяш;
чувстваш, че можеш
и вече не можеш да се спреш –
подобно могъща река,
стичаща се безспир,
докато стигне морето,
щом се зароди любовта…
Цялата Вселена се разтваря!
Колко много думи в една-единствена!
О, любов моя,
необятна и чиста,
ще се погрижа
да видиш своето бъдеще,
ти, любов моя,
вече готова да поемеш по своя път!
Ще те превърна в свое продължение,
ще те превърна в най-висшия смисъл;
ще сторя и повече –
ще направя всичко онова, което желаеш ти.
Да, ти.
Щом се зароди,
щом се зароди любовта…