Събуди се, Анджелита, майка ти току-що загаси лампата.
Маноло вече те чака до стария водопровод.
С обувките в едната ръка, тя внимателно слиза по стълбите,
Задържайки дъха си, защото опасност и любов витаят във въздуха.
Ай, ай, ай, ай, ай, Пуерто Рико.
Ай, ай, ай, ай, ай, Пуерто Рико.
Баща ти ще го набие, ако някога разбере.
Да се молиш на Дева Мария няма да ти помогне, когато чуеш Манолито да вика1
Той вече стои под осветеното от звездите небе.
Ти се втурваш в прегръдките му и се смееш и плачеш, докато той те държи здраво.
Ай, ай, ай, ай, ай, Пуерто Рико.
Ай, ай, ай, ай, ай, Пуерто Рико.
Той ти казва, че скоро ще те напусне, а ти го молиш да остане,
Но той иска да успее някъде в САЩ
И въпреки, че ще бъде далеко, обещава да пише всеки ден,
А когато му дойде времето, той ще се върне и ще те вземе със себе си.
Ай, ай, ай, ай, ай, Пуерто Рико.
Ай, ай, ай, ай, ай, Пуерто Рико.
Татко ти не го харесва. Казва, че не е добър човек –
Краде, бие се и не се държи, както приляга на млад човек.
Анджелита знае, че вътрешно той не е токова лош.
Тя взема медальона, който носи на верижка и го поставя в дланта му.
Ай, ай, ай, ай, ай, Пуерто Рико.
Ай, ай, ай, ай, ай, Пуерто Рико.
1. Докато го бият