Тръгни през времето назад, без никого да питаш.
Ще вият стари ветрове и мрак ще те оплита.
Върви, приятелю, върви, една жена те чака.
След многото вини докрай тя своята изплака.
Един прозорец още свети, един прозорец свети
с тревожна светлина, с тревожна светлина.
Върнете се, върнете се и си простете
и непростимите неща!
Един прозорец още свети
с тревожна светлина.
Върнете се, върнете се и си простете
и непростимите неща!
Иди, бъди жена докрай, щом всичко се забравя,
щом може всичко да простиш, сега е час да се прощава.
Върви, приятелко, върви, съдбата беше строга,
но всичко вече е зад нас – и болка, и тревога.
Един прозорец още свети, един прозорец свети
с тревожна светлина, с тревожна светлина.
Върнете се, върнете се и си простете
и непростимите неща!
Един прозорец още свети
с тревожна светлина.
Върнете се, върнете се, върнете се и си простете
и непростимите неща, и непростимите неща!
Един прозорец още свети
с тревожна светлина, с тревожна светлина.
Върнете се и си простете
и непростимите неща, и непростимите неща!