И стана три, а теб те няма,
голяма тъга личи в мен.
И сън не ме лови за Бога,
като мисля за теб.
Просто заспи и не мисли ме,
че съм с друг - ти забрави ме,
Но в съня, ако ме видиш,
какво ще ми кажеш ти?
Виждаш ли го?
Този, който пред тебе стои,
не те забравя дори да мълчи.
Той се смее, но отвътре е мъртъв.
Виждаш ли я?
Тази дето съсипа я,
не те предаде до края стоя.
Тя е тук, но отвътре е мъртва.
И стана три, а теб те няма,
понасям деня, но не нощта.
И ароматът ти останал,
впи се в мойта душа.
Просто заспи и не мисли ме,
че съм с друг - ти забрави ме,
Но в съня, ако ме видиш,
какво ще ми кажеш ти?
Виждаш ли го?
Този, който пред тебе стои,
не те забравя дори да мълчи.
Той се смее, но отвътре е мъртъв.
Виждаш ли я?
Тази дето съсипа я,
не те предаде до края стоя.
Тя е тук, но отвътре е мъртва.
Не мога...
Не мога...
Не мога...
Виждаш ли го?
Този, който пред тебе стои,
не те забравя дори да мълчи.
Той се смее, но отвътре е мъртъв.
Виждаш ли я?
Тази дето съсипа я,
не те предаде до края стоя.
Тя е тук, но отвътре е мъртва.
Не мога...
Не мога...
Не мога...