Валяло е, а аз не съм усетила.
Дошла нощта при мене отведнъж,
затворила очите ми с ръцете
и просто съм изпуснала тоя дъжд.
А някога, преди навън да падне,
валеше право в моята душа.
Сега през мен минава тръпка хладна.
Нима в душата нещо оглуша?
Дъжд, дъжд, внезапен дъжд,
отишъл си дъжда със мойто детство.
Дъжд, дъжд, внезапен дъжд,
отишъл си дъжда, аз нямам сили.
Отвън последни капки се изцеждат
като сълзи, изплакани за свой.
Напразно през прозореца поглеждам –
едва ли вече ще се завърне той.
Отишъл си дъжда. Аз стискам устни.
Защо съм спала под тая синева?
Така аз утре може да изпусна
и нещо по-голямо от това.
(×2):
Дъжд, дъжд, внезапен дъжд,
отишъл си дъжда със мойто детство.
Дъжд, дъжд, внезапен дъжд,
отишъл си дъжда, аз нямам сили.