Искам отново да бъда този, който те обичаше
Като в детска игра,
Да върна свежестта на погледа ти
И да пресуша мъката, която днес ни дави.
Бих искал да посрещна утрото, както преди, гол с теб,
Лекуваща любов, спираща времето,
С един удар от огън и студ.
Да вдишаме онова, което ни остана,
Да танцуваме в салона нашето танго,
Но само, ако посмееш да не ме пускаш.
Обещавам годините да не отминават,
Да откъсна всички сиви сбогувания от календара,
Нашите най-щастливи дни още не са дошли.
Обещавам ти да забравя белезите ми
И да върна онова, що откраднах
На тъжните ти очи
Обещавам ти скоро да излезем
От несполуката и объркването,
На улицата на тишината,
Обещавам ти, че ние ще бъдем вечни.
Смятам веднъж завинаги да се отърва
от моите пясъчни планини,
От моите остри зъбери и от тежките ми дни,
Корабокрушенията ми не си струват вече.
Ще се отърва от всеки, който
не гледа добре на нас
От всичките поети-празнодумци
От шума, който заглушава твоята любима любовна песен
Да вдишаме онова, което ни остана,
Да танцуваме в салона нашето танго,
Но само, ако посмееш да не ме пускаш.
Обещавам годините да не отминават,
Да откъсна всички сиви сбогувания от календара,
Нашите най-щастливи дни още не са дошли.
Обещавам ти да забравя белезите ми
И да върна онова, що откраднах
На тъжните ти очи
Обещавам ти скоро да излезем
От несполуката и объркването,
На улицата на тишината,
Обещавам ти, че ние ще бъдем вечни...
Искам гора и пролука в нощта,
Прекъсване по средата на цялата тази бъркотия.
Искам битка с целувки без край и пристан,
Искам платно, за да направя бенките ти пъстри.
Днес ще бъдем в следобедните новини,
Защото разбрахме как да се обичаме, недокоснати от бедствието,
За което никой не научи
Обещавам годините да не отминават,
Да откъсна всички сиви сбогувания от календара,
Нашите най-щастливи дни още не са дошли.
Обещавам ти да забравя белезите ми
И да върна онова, що откраднах
На тъжните ти очи
Обещавам ти скоро да излезем
От несполуката и объркването,
На улицата на тишината,
Обещавам ти, че ние ще бъдем вечни.