На самия предел на пробуждащия ти се разум
съществува друго време,
където тъмнината и светлината са едно.
И докато крачиш из залите на здравия си разум,
изпитваш неземната радост, че не можеш да преминеш отвъд.
Нося съобщение от друго време.
* * *
Виденията танцуват в ума ми –
ранната зора, отсенките на времето.
Здрачът се прокрадва през прозореца ми.
Буден ли съм, или сънувам?
Най-странните образи, които съм виждал –
нощта е ден, а зората я няма.
С високо вдигната глава и с алените си лъжи
ти се спусна при мен от откритото небе.
Или е сън, или действителност –
няма как да е по средата.
Здрач, исках да остана само за малко.
Здрач, дадох ти време
да ми вземеш ума.
Видях лицето ти през нощта –
изчезна, без да оставиш следа.
Доведе ме тук, но можеш ли да ме върнеш?
В образа на твоята светлина,
която сега е ден, а преди бе нощ,
ме водиш тук и просто изчезваш.
Или е сън, или действителност –
няма как да е по средата.
Здрач, здрач,
дадох ти време
да ми вземеш ума.
Доведе ме тук, но можеш ли да ме върнеш?
С високо вдигната глава и с алените си лъжи
ти се спусна при мен от откритото небе.
Или е сън, или действителност –
няма как да е по средата.
Здрач, исках да остана само за малко.
Здрач, дадох ти време да ми вземеш ума.
Здрач, исках да остана само за малко. (×2)
Здрач… (×4)