Ти в мене не бързай,
спри, скръб и тъга!
Мой ден, моя възраст,
изгрявай в мен сега!
Ти, жива, светла,
ти през моя живот преминаваш като сън.
Ти чакай, спри ти своя бяг,
чакай ти, мой светъл ден,
чакай, чакай, спри се до мен!
Знам, чака ни някъде стръмен бряг,
бързат бързите влакове,
ние спираме някъде.
Къде сме и защо?
Бял вятър отнесе
скръб, смърт и тъга.
Мой ден, моя песен,
изгрявай в мен сега!
Аз, жива, светла,
аз под твоето слънце заставам като цвят.
Аз чаках, чаках тоя миг,
чаках този светъл ден,
чаках да застане до мен.
Знам, скъсва се някъде този бяг,
бързат бързите влакове,
ние спираме някъде.
Къде сме и защо?
Бял вятър отнесе
скръб, смърт и тъга.
Мой ден, моя песен,
изгрявай в мен сега!