Вървя в гората закопняла пак.
Усмивка слънчева, дъждовна длан.
По мойто рамо – лястовичи сняг,
свален от веселото клонче дрян.
По мойто рамо – лястовичи сняг,
свален от веселото клонче дрян.
(×2):
Кокичета на припек в утринта
ухаят на липи срещу мен.
Ти свежестта на пролетни цветя
така обичаш, но не си до мен.
Ще мина с тях през хълми и била,
ще пратя с влюбените си ръце
да те облъхнат с вятър от крила,
да ти се радват с моето сърце.
Да те облъхнат с вятър от крила,
да ти се радват с моето сърце.
(×2):
Кокичета на припек в утринта
ухаят на липи срещу мен.
Ти свежестта на пролетни цветя
така обичаш, но не си до мен.
Така обичаш, но не си до мен. (×2)