(×3):
И в пролет,
и в лято,
и в есен,
и в зима…
Вървя по пътя… (×4)
Пътят е жив –
тича, диша и тупти;
бърза като тих вечерен влак,
прелива в пролетен и слънчев лъч,
мълчи по здрач между светулки и щурци…
После някой те хваща за ръката
и те води…
После е тихо и си сам,
но вървиш…
Вървиш…
Особено когато има защо –
а винаги има защо.