Прощаване [Proštavane] lyrics

Над безкраен кей,

над фенери мъгливи

сто сирени

пак разплакват нощта.

Те отново те грабват

в непозната, далечна земя.

И от кораба

две очи ме следят –

две очи

безизходно мълвят.

Те са твойте очи

и отново оставам сама.

(×2):

Знам, възможно е

да разлюбиш жив –

безвъзвратната обич е мъртва.

Бягай, корабе,

отнеси обичта

по вълните кат' просяк прокуден.

И сърцето ми

твоя пленник ще бъде,

с вечна болка

ще напомня за теб,

ще се пази от други,

защото болката –

това си ти.