Аз може би ще си замина…
С предчувствие за земен тръс
ме чака таз необяснима,
заселена от мъртви пръст.
Вървях със тях неразделимо,
тъй както сянка от дърво.
Затуй във мойта смърт ще има
и паузи от тържество.
А аз ще ида бавно, тихо
да легна там, където спят
онез, които осветиха
отечествения ни път.
А вие, скъпи, вие, живи,
ще станете при моя зов
непостижими и ревниви
като детинство и любов.
Прозрачни облаци понесъл,
ще свири вятърът навън.
И само в малката песен
ще бъдем заедно.
Насън.