Признание [Priznanie]

Идвам в твоя сън и сядам тук до теб,

а някаква сълза по лицето ми пълзи.

И свещта да догори, ще говоря цяла нощ,

все едно един от нас няма право да мълчи.

Чаках те сега до съня да разкажеш как живя.

Твоята вина тази нощ аз бих могла да разбера.

Идвай винаги така –

и без звук, и без следа,

моя любов и съдба.

Нека нямаш дом и хляб,

нека те измислям пак,

идвай поне във съня.

Връщай се от дълъг път,

щом около мен заспят,

моя любов и съдба.

Няма да те дам сега,

даже твоята вина

и този път ще простя.

Ти отдавна спиш и аз си тръгвам сам,

а някаква тъга тук след стъпките пълзи.

И свещта ни догоря, аз говорих цяла нощ

и едва сега разбрах, че не си ме чула ти.

Чаках те сега до съня да разкажеш как живя.

Иска ми се пак да сънувам, че те има на света.

Идвай винаги така –

и без звук, и без следа,

моя любов и съдба.

Нека нямаш дом и хляб,

нека те измислям пак,

идвай поне във съня.

Връщай се от дълъг път,

щом около мен заспят,

моя любов и съдба.

Няма да те дам сега,

даже твоята вина

и този път ще простя.

Идвай винаги така –

и без звук, и без следа,

моя любов и съдба.

Нека нямаш дом и хляб,

нека те измислям пак,

идвай поне във съня.