Бяхме двете като сестри –
с тебе живяхме в радост и мечти,
но в ден прекрасен той се яви
и безпощадно ни раздели.
Кълнеше се в дружбата ни,
че никой нас не ще раздели.
Припев: (×2)
Отне ми го пред нищо, не се спря,
приятелко, ти, моя най-добра.
Беше ти за мене и сестра –
подлата измама не ще простя.
Той се влюби лудо във мен,
заедно бяхме нощ и ден,
а ти внезапно ми завидя –
о, как ти вярвах, бях в слепота.
Но знам сега, знам, не греша –
не ще намеря приятелка жена.
Припев: (×2)
Отне ми го пред нищо, не се спря,
приятелко, ти, моя най-добра.
Беше ти за мене и сестра –
подлата измама не ще простя.
Защо го направи,
приятелко моя?
Злоба човешка
защо прояви?
Припев: (×2)
Отне ми го пред нищо, не се спря,
приятелко, ти, моя най-добра.
Беше ти за мене и сестра –
подлата измама не ще простя.