Кавал свири на поляна,
на поляна край горица;
млада, хубава Стояна
тича с менци за водица.
Млада, хубава Стояна
тича с менци за водица.
Из градини крещи, вика
омразната нейна стринка:
„Полудя ли, мар Стояно,
та отиваш толкоз рано?“
„Полудя ли, мар Стояно,
та отиваш толкоз рано?“
„Стой, почакай д'идем двама!“ –
и се спусна к'нейна мама
да ковлади тя Стояна,
че отива на поляна.
Да ковлади тя Стояна,
че отива на поляна.
„Ей, дружина, хей, станете!
Ей я иде – погледнете:
туй е мойта горска птица,
туй е мойта годеница!“
„Туй е мойта горска птица,
туй е мойта годеница!“