Пристанала [Pristanala] lyrics

Кавал свири на поляна,

на поляна край горица;

млада, хубава Стояна

тича с менци за водица.

Млада, хубава Стояна

тича с менци за водица.

Из градини крещи, вика

омразната нейна стринка:

„Полудя ли, мар Стояно,

та отиваш толкоз рано?“

„Полудя ли, мар Стояно,

та отиваш толкоз рано?“

„Стой, почакай д'идем двама!“ –

и се спусна к'нейна мама

да ковлади тя Стояна,

че отива на поляна.

Да ковлади тя Стояна,

че отива на поляна.

„Ей, дружина, хей, станете!

Ей я иде – погледнете:

туй е мойта горска птица,

туй е мойта годеница!“

„Туй е мойта горска птица,

туй е мойта годеница!“