Пристанала е [Pristanala e] lyrics

Кавал свири на поляна,

на поляна край горица;

млада, хубава Стояна

търчи с менци за водица.

Ей изскочи стара майка

на висок и хубав чардак;

ахна, тръшна се, заплака,

като видя кървав байрак -

че байрак се там ветрее

сред юнаци, сред дружина,

и Стоянка се белее

в прегръдките на Дойчина.

Като видя той, че иде

неговото мило либе,

пред юнаците изскочи

и към нея с пръст посочи:

"Ей, дружина, ха станете!

Ей я иде - погледнете:

туй е мойта горска птица,

туй е мойта годеница! "

И дружина загърмяха,

загърмяха, та запяха;

а тя ръце си разгърна,

та Дойчин я млад прегърна.

От сън взе че се събуди

и Стоянкин баща стари;

той излезе и се чуди

и в главата се удари.

Като видя той Дойчина,

дъщеря си и мил сина,

попоглади си брадата

и извика към гората:

"Горо, горо, майко мила,

толкоз годин си хранила

мене, горо, юнак стари,

с отбор момци и другари -

храни, горо, таквиз чеда,

дорде слънце светът гледа;

дорде птичка в тебе пее,

тоз байрак да се ветрее!"