Най-истинската обич в живота ми
с лъжовни думи ти отне.
Най-пазеното кътче в душата ми
без срам и жалост ти превзе.
Във сърцето ми угасна светлината;
в море от бездна и тъма сега проклинам те
да не познаеш любовта, проклинам те!
И когато го целуваш,
пак от мен да го ревнуваш –
във сърцето му ще бъда само аз, само аз.
И когато те прегръща,
пак към мен да се обръща,
да ти шепти отново с моя глас, проклинам те!
Най-истинската обич в живота ми
отново ще си върна, знай.
През ада ще премина, ако трябва,
и ада ще превърна в рай.
Отново ще забие и сърцето ми
в море от радост и цветя.
Сега проклинам те
да не познаеш любовта, проклинам те!
(×3):
И когато го целуваш,
пак от мен да го ревнуваш –
във сърцето му ще бъда само аз, само аз.
И когато те прегръща,
пак към мен да се обръща,
да ти шепти отново с моя глас, проклинам те!