Printre cuvinte [Bulgarian translation]

Тупти, тупти сърцето,

но не знае какво желае.

Предаде ни, предаде ни тишината,

виж докъде ни докара любовта.

Не можем да поправим нещата помежду ни.

Вината е моя, че вината е твоя, вината е твоя.

Караш ме да чувствам това, което не искам.

Как стигнахме дотук?

Не мога да се скрия

от всичко това, което чувствам

между думите.

Не искам да сложа точка на всичко, но се наранихме,

когато се обичахме.

Какво си казваме един на друг, когато не говорим?

Можем да се залъгваме един друг, но тишината не лъже.

Защо мълчиш, не виждаш ли, че пак за заблуждаваме?

Какво остана от нас между думите.

Какво си казваме един на друг, когато не говорим?

Можем да се залъгваме един друг, но тишината не лъже.

Защо мълчиш, не виждаш ли, че пак за заблуждаваме?

Какво остана от нас между думите.

Твърде много его и няма място

за да се тровим нонстоп.

Отиваме накъдето и да е, напълно се изгубихме,

а не виждам и един знак, не зная как да се върнем.

Няма дим без огън.

Харесва ти да си играеш, да си играеш.

Провокираш ме, аз не играя.

Нямаме противоотрова.

Не мога да се скрия

от всичко това, което чувствам

между думите.

Не искам да сложа точка на всичко, но се наранихме,

когато се обичахме.

Какво си казваме един на друг, когато не говорим?

Можем да се залъгваме един друг, но тишината не лъже.

Защо мълчиш, не виждаш ли, че пак за заблуждаваме?

Какво остана от нас между думите.

Какво си казваме един на друг, когато не говорим?

Можем да се залъгваме един друг, но тишината не лъже.

Защо мълчиш, не виждаш ли, че пак за заблуждаваме?

Какво остана от нас между думите.

Очите ни казват

това, което устните на продумват

и си противоречат.

Хайде, усети ме сега.

Да помечтаем още малко

за всичко и за нищо.

Какво си казваме един на друг, когато не говорим?

Можем да се залъгваме един друг, но тишината не лъже.

Защо мълчиш, не виждаш ли, че пак за заблуждаваме?

Какво остана от нас между думите.

Какво си казваме един на друг, когато не говорим?

Можем да се залъгваме един друг, но тишината не лъже.

Защо мълчиш, не виждаш ли, че пак за заблуждаваме?

Какво остана от нас между думите.