Погледни към небето
и ми кажи, че виждаш потока от звезди
високо над главите ни…
Легни по гръб;
вярно е, че веднъж се живее,
но повече няма да го споменем дори за миг,
дори за миг…
Въртим се в кръг все по-нависоко –
или тръгвам с теб, или те оставям.
Сбръчканото ти лице е тъй красиво,
животът – също; погледни го как танцува с нас…
Припев:
Ще те чакам
и ако след двайсет години те срещна отново,
може би ще копнея за теб по същия начин,
както в началото на април.
Ще те чакам в началото на април
и ако след двайсет години те видя отново,
може би ще копнея за теб по същия начин,
както в началото на април.
Върви бавно – ще те настигна.
Облегни се на рамото ми – вече не ме е страх,
вече не ме е страх.
Сама, потънала в сините ти очи,
детската ми душа расте заедно с теб,
расте заедно с теб.
Припев: (×2)
Ще те чакам
и ако след двайсет години те срещна отново,
може би ще копнея за теб по същия начин,
както в началото на април.
Ще те чакам в началото на април
и ако след двайсет години те видя отново,
може би ще копнея за теб по същия начин,
както в началото на април.
Стой така…
Стой така, сега всичко е тъй хубаво…
Стой така, сега всичко е тъй хубаво
и всяка дума е сладка като мед…
Припев: (×2)
Ще те чакам
и ако след двайсет години те срещна отново,
може би ще копнея за теб по същия начин,
както в началото на април.
Ще те чакам в началото на април
и ако след двайсет години те видя отново,
може би ще копнея за теб по същия начин,
както в началото на април.