Ти за мен бе тайнствена врата –
тайнствен ключ аз исках да намеря,
който да отваря в любовта
най-добре залостените врати.
Като принц от приказките, сам
търсех в пещерата великана –
ключ да ми даде от своя храм,
но заключен храмът си остана.
Но нима вълшебства трябват тук?
…Като стар крадец, като разбойник
най-накрай заблъсках със юмрук,
но вратата се затегна двойно.
И когато в гняв и смутен страх
сложих върху бравата ръката,
като във просъница разбрах,
че била отключена вратата…
Не, не била тъй вълшебна тя,
окована с катинари тежки. –
Чакала човешката врата
да я стоплят дланите човешки!