Преследвани от звуци и очи,
пияни от мелодии и ритми,
под свещите на кестена мълчим –
неопростени, грешни, беззащитни.
И сякаш сме от сънища дошли
или от музика сме оживели.
Прераждането сигурно боли,
та затова изглеждаме несмели.
И ако никой не ни приюти,
и ако всички погледи отвърнат –
затворени във ритъм, аз и ти
във своя таен сън ще се завърнем.
Че есенният час е вече син,
полека тротоарите изстиват.
А свещите угасват в желатин,
във който здрач и синева се сливат.