Преображения [Preobraženiya] lyrics

Спомени за драми и измени

в късните ми сънища сноват.

Съмва се и пада върху мене

кръста на натрапчив кръстопът.

Клонести светкавици разрязват

пълния със птици хоризонт.

Призован, аз вече съм навлязъл

и вървя по жълтия наклон.

Аз мълча, но моя глас ридае.

Аз вървя. Сърцето ми стои.

Може би съм свършил и – накрая –

то последно ще ми измени.

Тъй изгаря суха лятна слама

и се стапя много късен сняг…

Вечер бивах прицел на измама.

Денем – на любов и ласка бряг.

Възлите от драми и измени

с мъка се кръстосват и с копнеж…

Аз вървя. И някъде у мене

свети тихо пламъче на свещ.

Аз мълча, но моя глас ридае.

Аз вървя. Сърцето ми стои.

Може би съм свършил и – накрая –

то последно ще ми измени.

Тъй изгаря суха лятна слама

и се стапя много късен сняг…

Вечер бивах прицел на измама.

Денем – на любов и ласка бряг.

Аз мълча, но моя глас ридае.

Аз вървя. Сърцето ми стои.

Може би съм свършил и – накрая –

то последно ще ми измени.