Спомени за драми и измени
в късните ми сънища сноват.
Съмва се и пада върху мене
кръста на натрапчив кръстопът.
Клонести светкавици разрязват
пълния със птици хоризонт.
Призован, аз вече съм навлязъл
и вървя по жълтия наклон.
Аз мълча, но моя глас ридае.
Аз вървя. Сърцето ми стои.
Може би съм свършил и – накрая –
то последно ще ми измени.
Тъй изгаря суха лятна слама
и се стапя много късен сняг…
Вечер бивах прицел на измама.
Денем – на любов и ласка бряг.
Възлите от драми и измени
с мъка се кръстосват и с копнеж…
Аз вървя. И някъде у мене
свети тихо пламъче на свещ.
Аз мълча, но моя глас ридае.
Аз вървя. Сърцето ми стои.
Може би съм свършил и – накрая –
то последно ще ми измени.
Тъй изгаря суха лятна слама
и се стапя много късен сняг…
Вечер бивах прицел на измама.
Денем – на любов и ласка бряг.
Аз мълча, но моя глас ридае.
Аз вървя. Сърцето ми стои.
Може би съм свършил и – накрая –
то последно ще ми измени.