Предутринно, спокойно дишане… [Predutrinno, spokoyno dišane…]

Предутринно, спокойно дишане

трепти с оттенък мек.

Едно ритмично многостишие

в съня на скъп човек.

Лежа без звук и без движения

и пак се вслушвам: спи.

И ледникът от огорчения

в мен бавно се топи.

И сякаш топли обещания

ми шепнат с ритъм свой.

Скъсил е всички разстояния

щастливият покой.

Една усмивка в къси мигове –

и ясно виждам как –

като поличба – върху миглите

е сложен светъл знак.