Предутринно, спокойно дишане
трепти с оттенък мек.
Едно ритмично многостишие
в съня на скъп човек.
Лежа без звук и без движения
и пак се вслушвам: спи.
И ледникът от огорчения
в мен бавно се топи.
И сякаш топли обещания
ми шепнат с ритъм свой.
Скъсил е всички разстояния
щастливият покой.
Една усмивка в къси мигове –
и ясно виждам как –
като поличба – върху миглите
е сложен светъл знак.