Щом тръгнеш ти из улиците празни
под бялата усмивка на луната,
ти сбогом, както другите, не казвай.
Не искам да ни чуе тишината.
Зелените листа със шепот странен
на всеки ще разкажат твойто име.
Не искам никой да узнае,
сама да бъда в сънищата зимни.
Кажи ми, че отиваш някъде,
кажи ми нещо, даже да боли.
Повярвай, аз ще те очаквам,
но нещо измисли.
Ти оставѝ в ръцете ми частица,
която да ми спомня топлината,
и моите очи, две сини птици,
след теб ще полетят да те изпратят.
Кажи ми, че отиваш някъде,
кажи ми нещо, даже да боли.
Повярвай, аз ще те очаквам,
но нещо измисли.