Веднъж, когато бях почти на дъното
и нямаше къде да продължавам,
седях сама във стаята и в тъмното
със себе си реших да разговарям.
До този миг се срещах и разделях
с лица без имена и без адреси.
За всеки част от себе си отделях
и всеки свойта част си я отнесе.
Една любов ми взе една надежда,
а друга си отиде с портмонето.
Душата ми поиска трети нежно,
но аз си я запазих за небето.
И тъй седях във стаята бездомна,
загледана във нищото на нещо.
И стана чудо – звънна телефона,
така очакван като първа среща.
И в този миг надеждата се върна.
Отблъснах се от дъното нагоре.
Прозорците отворих и прегърнах
животът, който започваше отново. (×2)