(×2):
Имаш празен поглед –
как се живее така?
Имаш празен поглед…
Само във косата
търся светлината –
щипки, клечки,
малки буболечки,
лакове и гниди
в перхидролени колиби,
либи, ли-ли…
Токове, тиранти,
чанти с диаманти;
нямам ник'ва мисъл:
„Ще се боядисам…
може ли?“
Синьото в небето
търся във поршето
на момчето
от морето,
дето вън ме чака
с другите глигани –
все се ненаяли с протеини и банани,
нани, нани, нани…
Целите в „Кавали“,
със сандали
се ояли и се сляли,
ослепяли, ляли…
(×2):
Имаш празен поглед –
как се живее така?
Имаш празен поглед…
Малки, сладки
мацки с шапки,
шматки, патки,
пеперудки –
все се кискат, плискат,
плискат, искат
и не мислят, защото
във главата имаш а̀ко
и за кинти свириш яко;
гримове, автомобили,
силикони, кат' камили
прекалили и сглупили –
взели, се напили.
(×2):
Имаш празен поглед –
как се живее така?
Имаш празен поглед…
Не разбра ли, красотата
се крие във душата…
В погледа и в пеперудите,
в любовта и в теменугите…
Само в любовта и в теменугите…
(×6):
Имаш празен поглед –
как се живее така?
Имаш празен поглед…