1.Там с месеци спя, в другата стая, не до теб.
Вместо с кафе, будиш ме пак със фалшивото "Искам да си до мен".
Този студ не е вън, а вътре във нас,
но мълча всеки път, вместо да го извикам на глас.
Припев:
Право във очите хвърлям ти лъжите, от любов преглъщани.
Казваш, много чаши пак съм наредила, двойно повече за теб изпих.
Право във очите връщам ти сълзите! Не позна, не ослепях!
Малко ли ти беше толкова години, че завинаги за теб ги пролилях?
2.Пак питаш защо ставам студена всяка нощ.
Всичко във мен е просто едно огледало на тази мъртва любов,
но този студ не е вън, а вътре във нас
и мълча всеки път, вместо да го извикам на глас.
Припев:
Право във очите хвърлям ти лъжите, от любов преглъщани.
Казваш, много чаши пак съм наредила, двойно повече за теб изпих.
Право във очите връщам ти сълзите! Не позна, не ослепях!
Малко ли ти беше толкова години, че завинаги за теб ги пролилях?
И мълча всеки път, вместо да го извикам на глас.
Припев:
Право във очите хвърлям ти лъжите, от любов преглъщани.
Казваш, много чаши пак съм наредила, двойно повече за теб изпих.
Право във очите връщам ти сълзите! Не позна, не ослепях!
Малко ли ти беше толкова години, че завинаги за теб ги пролилях?