Една седмица, свободно време имам и аз
като човек да се наспя.
Къде ще отиде това нещо, притеснявам се.
Всички мои приятели и цялата ми компания
сега ме отбягват.
Обръщат ми гръб, когато ме видят да идвам.
Защо ли?
Нещата чупя, напивам се, на другите се карам
и държа се зле.
С всички се разправям, викам, много ги плаша
и казват, че изглеждам вече
като поредната луда, която на пътя излязла е
и всички хора пита -
какви грехове плаща, и от плач топи се
за този, когото обича.
Една седмица, свободно време имам и аз
да изляза от дома ми.
Заключвам се и страдам от тъгата ми.
Никой не е в състояние да изтърпи
това мое поведение.
Никой не иска да ме приобщи.
Защо ли?