Позови меня тихо по имени [Pozovy menya po imeni] [Bulgarian translation]

Повикай ме тихо, по име,

с глътка жива вода напои ме.

Дали ще отвърне сърцето безгранично

неизречено, глупаво, нежно ?

Отново спуска се сумрак безсънен,

Отново замъгляват се прозорците стъклени.

Там люлякът и касисът кимат ми.

Повикай ме, моя тиха Родино.

Повикай ме със залеза на деня.

Повикай ме, моя болка и тъга,

повикай ме.

Знам, ще се сбъдне нашата среща,

Забави се с тебе раздялата.

Синя месечина зад града скрива се,

Не ми е тъжно, не потичат сълзите ми.

Звънче ли чувам, или ехо далечно е ?

Просто бързо с теб преминахме.

Вдигнахме прах и пушилка наоколо,

Даже ясния път не видяхме.

Повикай ме със залеза на деня.

Повикай ме, моя болка и тъга,

повикай ме.

Повикай ме тихо, по име,

с глътка жива вода напои ме.

Знам, ще се сбъдне нашата среща,

Ще се върна, ще удържа на обещанието