Познати ли пространства в мен звънтят… [Poznati li prostranstva v men zvǎntyat…] lyrics

Познати ли пространства в мен звънтят,

или известни пориви ме викат.

У мен угасва жаждата за път,

а тая проста жажда е велика.

Живях, откривах често весел смях

и приютен при болките почивах.

Кой знае точно – може би при тях

кръвта се утаява и изстива.

Лишен от слънце, дирех друг простор.

Един орел под облака кръжеше.

Над мене като акапелен хор

гората развълнувано ечеше.

Изчезваха детинство, спомен, плач.

Остана музиката – плен и тайна,

осъден ангел, милостив палач…

И рамка на покоя, и безкрайност.

А аз летях, обидите простил.

И бях добър, и тих, и благодарен.

Пред мен в зелено крачеше април.

И птиците се връщаха в българия.

Но отмаляват силните крила.

И младостта им – кратка и тревожна –

напомня често, сякаш не била:

„Любить — нельзя. И позабыть — не можно.“