Poziv [Bulgarian translation]

Ти си звярът в този град

и не знам защо онази вечер

алармата в сърцето ми не се включи

да каже "Спри, не отивай"

там, където ме заведе

и изгаси светлините зад мен.

Устните, които допряха моите,

бяха като бутон за самоунищожение,

а целувах като луда, сякаш е за последно.

Ти беше призив, който не се отказва.

Само нещастието е по-лошо от щастието,

когато трябва да го върнеш, а тъкмо си се добрал до него.

Сега си плащам за този призив,

полудявам, ставам все по-луда с възрастта.

След теб не мога да спя с никого.

Там, където водеше другите,

мило им говореше.

Любовта ми лесно те променяше.

Чувах детски гласове от никъде,

а ти преодоля всичко толкова бързо.

Устните, които допряха моите,

бяха като бутон за самоунищожение,

а целувах като луда, сякаш е за последно.

Ти беше призив, който не се отказва.

Само нещастието е по-лошо от щастието,

когато трябва да го върнеш, а тъкмо си се добрал до него.

Сега си плащам за този призив,

полудявам, ставам все по-луда с възрастта.

След теб не мога да спя с никого.