В дъжд, сняг и мраз
и вятър студен
се питам аз
где си в тоя ден…
Чуй, щом пролетта
с вик открий света,
ела при мен!
Повей, повей,
скитнико ветре,
ти знаеш где е той! (×2)
Моя зов предай!
Повей, повей,
верни мой ветре,
и любовта край нас (×2)
нека засияй!
Простри топла длан
и път ми бъди,
върни пролетта
и ни води!
Повей, повей,
буйни мой ветре,
и всяка болка в нас (×2)
с обич разпилей!
И всяка болка в нас (×2)
с обич разпилей!
Повей, повей, (×2)
ветре мой!