Повей, ветре [Povey, vetre] [Transliteration]

В дъжд, сняг и мраз

и вятър студен

се питам аз

где си в тоя ден…

Чуй, щом пролетта

с вик открий света,

ела при мен!

Повей, повей,

скитнико ветре,

ти знаеш где е той! (×2)

Моя зов предай!

Повей, повей,

верни мой ветре,

и любовта край нас (×2)

нека засияй!

Простри топла длан

и път ми бъди,

върни пролетта

и ни води!

Повей, повей,

буйни мой ветре,

и всяка болка в нас (×2)

с обич разпилей!

И всяка болка в нас (×2)

с обич разпилей!

Повей, повей, (×2)

ветре мой!