Potměšilý host [Bulgarian translation]

Четири сутринта ли е, или по-късно?

Будна съм, гледам луната

или надолу към улиците,

където лампите блуждаят.

Вероятно е някой от кошмарите ми.

Какво виждам? – Съдебен двор

и сега той ме съди.

Съдът на утрото – това е безсънието.

А значително коварният гост

е изключително сериозен

и сега ме съди.

Аз обаче ще събера кураж

и ще кажа: „Всичко отричам!“

Нека си ме съдят,

нека спокойно си ме съдят –

аз няма да си призная.

Съдят

тук очебийния ми руж.

Днес ме съдят

всякакви случайни мъже,

че все искам само да давам и взимам,

че възнамерявам да живея както мога,

в потока на отминаващите дни.

Граждани заседатели,

това аз пред вас

никога няма да си призная,

няма да си призная.

Моите любими сигурно не знаят,

че вършат мечешка услуга,

щом в ролята си на свидетели разкажат,

че обичам например рози.

И това, че още предпочитам да спя

и че в сънищата често ще се загубя

към уханието на мъжка плът –

това няма да ми помогне.

Каквото е наполовина, искам го цяло.

Искам да се издигна като птица от пепелта

и да сторя несторимото.

И за това сега ме съдят.

Искам в бурето на света да търся тапа.

Щом падението ми наближи, ще позная падението

и неговия контрапункт в златото.

Затова няма да се заблудя

и няма да си призная.

Съдят

тук очебийния ми руж.

Днес ме съдят

всякакви случайни мъже,

че все искам само да давам и взимам,

че възнамерявам да живея както мога,

в потока на отминаващите дни.

Граждани заседатели,

това аз пред вас

никога няма да си призная,

няма да си призная.

Съдът ми казва: „Откажи се вече.

Само се погледни

и ни докажи правотата на това,

че си умно птиче.

Само погледни в своето минало

и разбери, че в нас бушува гняв,

така че ни помоли за милост

и започни да плачеш“.

Гледам нагоре към луната,

а също и надолу към улиците

и се чувам как сама казвам:

„Не съм от онези, които молят!

Зарежете всякакви нататъшни отлагания.

Виновна съм от край от край!

Пред гласовете, които ме съдят,

аз си признавам“.

Съдят

тук очебийния ми руж.

Днес ме съдят

всякакви случайни мъже,

че искам да давам и взимам,

че възнамерявам да живея както мога,

в потока на отминаващите дни.

Граждани заседатели,

това аз пред вас

напълно признавам,

аз си признавам.