Слънцето залязваше зад скалата
Слънцето залязваше
А тя стоеше на края
гледаща надолу.
А аз я обичах болезнено и нежно
И всеки ден губех безнадеждно
следите и четейки нещо между редове и думи.
При затворени врати
аз се скитам ден и нощ
но ключът от това сърце е загубен и не е намерен
При затворени врати
пред високи бели стени,
Но ключът от това сърце е загубен и не е намерен
Слънцето застана зад облака
в чуждо небе
А аз исках да остана с нея
през изминаващия ден
И нали я обичах , болезнено и нежно
И всеки ден губех безнадеждно
следите и четейки нещо между редове и думи.
При затворени врати
аз се скитам ден и нощ
но ключът от това сърце е загубен и не е намерен
При затворени врати
пред високи бели стени
но ключът от това сърце е загубен и не е намерен
При затворени врати
аз се скитам ден и нощ
но ключът от това сърце е загубен и не е намерен
При затворени врати
пред високи бели стени
но ключът от това сърце е загубен и не е намерен.
При затворени врати
аз се скитам ден и нощ
но ключът от това сърце е загубен и не е намерен
При затворени врати
пред високи бели стени
но ключът от това сърце е загубен и не е намерен