Посвещение [Posveštenie] lyrics

Препускам в теб не с древните каляски,

не с буйни Симеонови коне,

а в днешния ти ден – красив и ласкав,

от скорости съвременни пленен.

И нямам време дъх да си поема

от твоята неземна красота,

която като пламенна поема

разгорещява и кипи кръвта.

(×2):

О, ти ли си земя опожарявана,

от пръсти на герои разоравана,

но пак за нас възкръсвала във песните –

на вечната ти непокорна пръст?

Препускам пак по твоите поречия,

през твоите гори и планини

и чувам как във пеещи наречия

отключеното щастие звъни.

И вгледан в теб след толкова столетия

изминали от оня светъл хан –

Българийо, аз падам във нозете ти,

от радост и от щастие облян.

(×3):

О, ти ли си земя опожарявана,

от пръсти на герои разоравана,

но пак за нас възкръсвала във песните –

на вечната ти непокорна пръст?