Препускам в теб не с древните каляски,
не с буйни Симеонови коне,
а в днешния ти ден – красив и ласкав,
от скорости съвременни пленен.
И нямам време дъх да си поема
от твоята неземна красота,
която като пламенна поема
разгорещява и кипи кръвта.
(×2):
О, ти ли си земя опожарявана,
от пръсти на герои разоравана,
но пак за нас възкръсвала във песните –
на вечната ти непокорна пръст?
Препускам пак по твоите поречия,
през твоите гори и планини
и чувам как във пеещи наречия
отключеното щастие звъни.
И вгледан в теб след толкова столетия
изминали от оня светъл хан –
Българийо, аз падам във нозете ти,
от радост и от щастие облян.
(×3):
О, ти ли си земя опожарявана,
от пръсти на герои разоравана,
но пак за нас възкръсвала във песните –
на вечната ти непокорна пръст?