Последното листо [Poslednoto listo] lyrics

Единствено на клона то остана –

най-горе, на върха – там, сам-само.

От пролетта последното писмо,

от идващата зима – първа рана.

Ръждивозлатно, кърваво, със форма

на мъничко простреляно сърце,

издигнато в молитвени ръце

на ветровити клони и простори.

Видях го като падна, чух как викна,

как каза мълком „сбогом“ на света…

…Сега е пролет… С хиляди листа.

Но вече други. То не ще поникне.

Ни на дърво, ни нийде. В мойте мисли

единствено ще се люлее то –

последното, най-страшното листо,

умряло, за да дойдат нови листи.