Живея на една безкрайна гара.
Не знам изпращам ли, или посрещам.
Не виждам твоя влак, но си повтарям,
че някъде ме чака още нещо.
Последната любов ме чака още
в една последна и безкрайна вечер
и аз вървя през свойте дни и нощи
докрай към нея, нереално вечна.
(×2):
Ти си моята същност,
аз съм твоето утре.
Спомен сега прегръщам,
вечер се слива в сутрин.
Последната любов аз я създадох
сред бързия живот от всичко свято.
Сама създадох своята награда,
по-истинска от всичко на земята.
(×3):
Ти си моята същност,
аз съм твоето утре.
Спомен сега прегръщам,
вечер се слива в сутрин.