Виждам как от мен нощта
в своите сенки те скрива,
сякаш в миг превръща тя
твойте стъпки във звезди.
Нежни ветрове шумят –
мога с тях да те стигна.
Колко бързо в този свят
свършва, свършва радостта!
Нека в този хубав час
твоя сън се повтори.
Време, с твойта вечна власт,
с пътя ти не ни дели!
Тази нощ ще си отидеш,
нежност ми е нужна,
мойте пръсти търсят топлина.
Ако утре пак се видим,
как ще бъдем чужди?
Трябва да се срещнем във съня.
Тази нощ ще е последна
и в небето звездно
ще угасне нашата звезда.
Щом зората ме погледне,
нека да изчезне
от очите нежната роса!
Тази нощ ще си отидеш,
нежност ми е нужна,
мойте пръсти търсят топлина.
Ако утре пак се видим,
как ще бъдем чужди?
Трябва да се срещнем във съня.