Пада нощта
Когато се гледам в огледалото е съм изморена
И кръвта кипи отгоре ми, когато плача
или разглеждам снимки само за да мине време и съм изморена
Идва нощта,
когато бих искала да отида на война и знам,че ще загубя
Защото ми треперят краката над света
Обличам се добре по всеки един начин, но съм изморена
Но сърцето мое, знам
е само една кучка
и главата ми е крехка като порцелан,
която не излиза на улицата
и живее от своите мечти,
които са черни дупки и вътре пропадаш
Но сърцето мое, знам
е като хвърчило,
което лети над небето и се предава на един тайфун,
който можеш да спреш само
със силата на един баща,
но оставаш дете
и продължаваш да трепериш
Слиза нощта,
когато подарявам миналото си на непознати
и слагам червения нос и се правя на шут
в един миг падам във ватата смачкана и оставам няма
Но сърцето мое, знам
е само една кучка
и главата ми е крехка като порцелан,
която не излиза на улицата
и живее от своите мечти,
които са черни дупки и вътре пропадаш
Но сърцето мое, знам
е в един асансьор,
заседнал между един етаж единствено от страх,
който можеш да отблокираш само
оставайки се
и представяйки си
нощта, която спи
Но сърцето мое, знам
е като хвърчило,
което лети над небето и се предава на един тайфун,
който можеш да спреш само
със силата на един баща,
но оставаш дете
и продължаваш да трепериш
и продължаваш да трепериш