Poludela [Bulgarian translation]

Седеше срещу мен

в кафето на перона.

Докато чакахме влакът да поеме на юг,

изгубихме представа за времето.

Гледаше някъде в далечината,

изглеждаше, сякаш се е замечтал.

От любовта до тъгата нишката е тънка,

а моята е най-тънка обаче.

Припев:

Полудях за ден.

Сега си давам живота, ако си ме спомня.

Полудях, но съм добре,

защото нещо, на което сърцето се наслаждава, не може да е вредно.

Полудях за ден

и оттогава го сънувам доста често нощем.

Полудях, но съм добре

и в гърдите си му пазя едно място.

Каза тихо: "довиждане"

и ми подаде ръка.

С тази гледка се будя всяка сутрин

на възглавницата, на възглавницата.

Пътят ме води към всичките четири посоки,

но, сякаш на инат, никога вече

натам, където една руса коса

мирише на есенни дъждове.