Душата ми вихрушка я обрули…
Защо я пуснах гола и пеша
сред вашите ласкателства и хули?
Защо ви дадох своята душа?
Защо ли като храм ви я отворих,
без да помисля аз, че някой ден
незнайно кой от вас, жестоки хора,
иконите без свян ще окраде…
(×2):
Не съжалявам, че е пуст олтарът
и че вратите са разбити с бяс,
но съжалявам, че със свойта вяра
днес няма где да се помоля аз…
Душата ми обрулена и мъртва
пустее без икони и олтар…
Във нея аз ви пуснах като в църква,
а трябваше да сложа катинар!
Не съжалявам, че е пуст олтарът
и че вратите са разбити с бяс,
но съжалявам, че със свойта вяра
днес няма где да се помоля аз…
Но съжалявам, че със свойта вяра
днес няма где да се помоля аз… (×2)