Изгубенa по пътя към дома
Размишлявайки за това, което съм и това, което чувствам
Малко по малко започнах да разбирам,
Че не си заслужава да се движиш, заради самото движение
А че е по-добре да вървиш, за да израстнеш
Аз ще ви срещна отново
И в сутрините пак ще намеря своята усмивка.
И със сълзи на очите
Ще погледна към небето с благодарност.
Малко по малко започнах да разбирам,
Че не си заслужава да се движиш, заради самото движение
А че е по-добре да вървиш, за да израстнеш.
Малко по малко започнах да разбирам,
Че не си заслужава да се движиш, заради самото движение
А че е по-добре да вървиш, за да израстнеш.
Поглеждайки дълбоко в себе, започнах да разбирам
Че очите ти са мойте очи,
Че кожата ти е мoйта кожа,
В слуха ти се изпълвам със щастие,
С усмивката ти се обливам,
Aз съм част от твоето съществуване!
(Разбрах) че не си заслужава да се движиш, заради самото движение
А че е по-добре да вървиш, за да израстнеш.
Малко по малко започнах да разбирам,
Че не си заслужава да се движиш, заради самото движение
А че е по-добре да вървиш, за да израстнеш.
Малко по малко започнах да разбирам,
Че не си заслужава да се движиш, заради самото движение
А че е по-добре да вървиш, за да израстнеш.
Ще седна отново сред свой
И отново ще споделя моята радост
Ще се върна, за да ти разкажа, че съм мечтала
За нови цветове и светли дни.
Ще се върна, за да ти разкажа, че съм мечтала
За нови цветове и светли дни.