Pokito a poko [Bulgarian translation]

Изгубенa по пътя към дома

Размишлявайки за това, което съм и това, което чувствам

Малко по малко започнах да разбирам,

Че не си заслужава да се движиш, заради самото движение

А че е по-добре да вървиш, за да израстнеш

Аз ще ви срещна отново

И в сутрините пак ще намеря своята усмивка.

И със сълзи на очите

Ще погледна към небето с благодарност.

Малко по малко започнах да разбирам,

Че не си заслужава да се движиш, заради самото движение

А че е по-добре да вървиш, за да израстнеш.

Малко по малко започнах да разбирам,

Че не си заслужава да се движиш, заради самото движение

А че е по-добре да вървиш, за да израстнеш.

Поглеждайки дълбоко в себе, започнах да разбирам

Че очите ти са мойте очи,

Че кожата ти е мoйта кожа,

В слуха ти се изпълвам със щастие,

С усмивката ти се обливам,

Aз съм част от твоето съществуване!

(Разбрах) че не си заслужава да се движиш, заради самото движение

А че е по-добре да вървиш, за да израстнеш.

Малко по малко започнах да разбирам,

Че не си заслужава да се движиш, заради самото движение

А че е по-добре да вървиш, за да израстнеш.

Малко по малко започнах да разбирам,

Че не си заслужава да се движиш, заради самото движение

А че е по-добре да вървиш, за да израстнеш.

Ще седна отново сред свой

И отново ще споделя моята радост

Ще се върна, за да ти разкажа, че съм мечтала

За нови цветове и светли дни.

Ще се върна, за да ти разкажа, че съм мечтала

За нови цветове и светли дни.