Poison Oak [Bulgarian translation]

Отровен дъб, малко младежка смелост

Тогава когато, телефона беше просто консерва с връв

И когато заспивах, ти продължаваше да ми говориш

Каза, че не е страх да умреш

С полароиди, беше облечен в женски дрехи

Засрамен ли беше, защо ги захвърли в щкафа?

Не мисля че някога съм те обичала повече.

Тогава ти си тръгна

Когато затръшна вратата

Когато открадна колата

И се запъти към Mексико

Пишеше фалшиви чекове

Само за да си изпънеш вените в ръката

Бях достатъчно млад, вярвах във войната

Нека поетите да си се приспят със сълзи на очи

Всичките сълзливи думи ще се изпарят

Аз ? Аз съм едноклетъчно

На език на влечуго

Остана само тресавище, където беше градината

Радвам се, че се измъкна

Но все още си оставам тук

Дрехите ми са прокиснали

От сълзите на брат ти

Никога не вярвах, че такъв живот е възможен

Ти си жълтата птичка която чаках

Краят на парализата

Бях една статуетка

А сега съм смъртно пиян на стола на пианото

И когато натискам клавишите

Всичко се обръща назад

Звукът на самотата ме прави щастлив