Поетът [Poetǎt] lyrics

Казват, че всеки поет

във джоба си някъде пази

един пожълтял празен лист

за стара любов да разкаже.

На масата сутрин в кафето

той никога не е сам,

но съседното място все пази –

за кого, за кого ли… не знам.

(×2):

Но зная как се обичат, щом са далеч

сърца, които по свой път вървят;

очи се срещат един път на век,

а после почти се забравят.

Нощем в града, сред неони,

от свещи опушена стая,

той старите спомени гони –

с кого ли, с кого ли… не знам.

(×2):

Но зная как се обичат, щом са далеч

сърца, които по свой път вървят;

очи се срещат един път на век,

а после почти се забравят.

За кой ли път ръката му посегна към хартията. Дали нямаше да напише някоя безсмислица и да развали всичко? Следобедното слънце очерта нечий силует на входа на кафенето и той се усмихна неволно.

(×2):

Но зная как се обичат, щом са далеч

сърца, които по свой път вървят;

очи се срещат един път на век,

а после почти се забравят.