Поема [Poema] lyrics

Любовта ни посочва с тревожни очи.

Любовта ни избира.

Любовта ни избира. Любовта ни закриля.

И добавя в прегръдката нервно усилие –

сякаш някакъв край да отдалечи.

Любовта, любовта в непресметнати думи гърми.

За душите ни смешно и мъдро се грижи.

Заковава ни нейде, нейде в живота подвижен

и помага да бъдем в тълпата сами.

Любовта, любовта под огромен часовник върви.

Боязливо разтяга на ласките срока.

Някой ден остарява – както всичко наоколо.

И тогава извръщаме двамата хладно глави.

А когато избяга в случайно такси,

разпилейте писмата,

разпилейте писмата, изгорете портретите.

Оставете във стаите една роза да свети.

Любовта ще се върне – да я угаси…

Любовта, любовта под огромен часовник върви.

Боязливо разтяга на ласките срока.

Някой ден остарява – както всичко наоколо.

И тогава извръщаме двамата хладно глави.