Под синята смокиня [Pod sinyata smokinya] lyrics

Аз все се връщам в тоя град и диря

момчето, босоногото, което

под синята смокиня вечер свири

един напев, научен край морето.

Не мога да го срещна, то се крие

в изчезналите къщи и години.

Морето вече други брегове ли мие?

Изсъхна ли най-синята смокиня?

(×2):

Неусетно така,

като тиха река

идва тя, идва нашата есен.

Малко тъжен вървиш,

но у теб току-виж

прозвучи детски весела песен.

Вратите са заключени отдавна,

прозорците са вече ослепели

и ме познават някак много бавно

връстниците, отдавна посребрени.

Изпиваме по чаша тъмно вино

и всеки в свой отминал миг се взира,

а чуваме под синята смокиня

едно хлапе позната песен пак да свири.

(×3):

Неусетно така,

като тиха река

идва тя, идва нашата есен.

Малко тъжен вървиш,

но у теб току-виж

прозвучи детски весела песен.