Аз все се връщам в тоя град и диря
момчето, босоногото, което
под синята смокиня вечер свири
един напев, научен край морето.
Не мога да го срещна, то се крие
в изчезналите къщи и години.
Морето вече други брегове ли мие?
Изсъхна ли най-синята смокиня?
(×2):
Неусетно така,
като тиха река
идва тя, идва нашата есен.
Малко тъжен вървиш,
но у теб току-виж
прозвучи детски весела песен.
Вратите са заключени отдавна,
прозорците са вече ослепели
и ме познават някак много бавно
връстниците, отдавна посребрени.
Изпиваме по чаша тъмно вино
и всеки в свой отминал миг се взира,
а чуваме под синята смокиня
едно хлапе позната песен пак да свири.
(×3):
Неусетно така,
като тиха река
идва тя, идва нашата есен.
Малко тъжен вървиш,
но у теб току-виж
прозвучи детски весела песен.