Стоим на спирката
и боли
да те видя отново.
И боли,
че след малко
ще тръгнем /в различни посоки/.
Че се виждаме само защото
у нас има безброй твои вещи,
които вече не мога да понасям.
Аз не те задържам,
но не те и пускам.
Ти ми даваш останалото,
чантата е голяма.
Съжалявам Покахонтас,
надявам се, че го знаеш (2).
А всъщност сме прекалено дълго вече заедно,
за да се разделим сега.
Но това е тъпа причина.
И на мен не ми е все едно
колко добре ме познаваш.
На мен не ми е все едно как ме наричаш.
Не ми е все едно,
къде ще спиш довечера.
Съжалявам Покахонтас,
надявам се, че го знаеш (2).
Много съжалявам, Покахонтас.
Покахонтас.
Покахонтас.
Покахонтас.
Съжалявам Покахонтас,
надявам се, че го знаеш.
Съжалявам Покахонтас,
вече знаеш.
Аз не те задържам,
но не те и пускам.
Аз не те задържам...