Мислех, че ти вчера
беше истински джентълмен,
толкова галантен и фин,
който открадна любовта ми.
Смел мъж, който всяка жена сънува.
И колко магично бе,
докато траеше,
докато онази жена,
кой знае какво ти даде,
Стана толкова жесток,
присмя ми се.
И сега, само слушам
как смяташ да й сложиш юздите.
Горкият мазохист...
Кажи ми кого оскърби...
Този високомерен човек,
какъв абсурд,
aко вчера съм била само твоя.
Kак изглеждаш,
пълзиш толкова ниско
за тази жена.
Ти си едно жалко куче,
което не обича дори себе си,
овъргаляно на пода,
без собственик, без смисъл.
Един глупак, когото лъжат,
право в лицето,
по-лош от слепците,
най-тъжния клоун.
Ти си един жалък идиот,
управляван по желание,
което те е превърнало
в посмешище за всички.
Един голям страхливец,
една страшна развалина,
неспособен да се въздържа,
както един мъж би го направил.